18 jul 2021, 20:16  

А бях жена

854 2 5

В твоят свят неистов и далечен

Примамващ ме с омайна светлина

За мене само този миг е вечен

Прашинка станах в самота.

 

Докоснах огънят в очите

Горях в ръцете, топлата жарава

Отронваха се с обичта сълзите

Не ми нашепвай - да забравя !

 

Прашинка съм в пепел посивяла

Към теб летя, не мога да се спра

Вземи ме! В дланите ти да остана

В тях влюбена да се наспя.

 

Аз бях жена! Невидима в нощта!

От обичта безмилостна и нежна

Докоснах свята красота

Прашинка съм от твоята обич прежна!

 

7.06.2021

Mi AMOR! 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...