Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
18 jul 2021, 20:16  

А бях жена

853 2 5

В твоят свят неистов и далечен

Примамващ ме с омайна светлина

За мене само този миг е вечен

Прашинка станах в самота.

 

Докоснах огънят в очите

Горях в ръцете, топлата жарава

Отронваха се с обичта сълзите

Не ми нашепвай - да забравя !

 

Прашинка съм в пепел посивяла

Към теб летя, не мога да се спра

Вземи ме! В дланите ти да остана

В тях влюбена да се наспя.

 

Аз бях жена! Невидима в нощта!

От обичта безмилостна и нежна

Докоснах свята красота

Прашинка съм от твоята обич прежна!

 

7.06.2021

Mi AMOR! 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0