А бях жена

Jul 18, 2021, 8:16 PM 2021-07-19T00:33:08+03:00

Poetry » Phylosophy

359 2 5

В твоят свят неистов и далечен

Примамващ ме с омайна светлина

За мене само този миг е вечен

Прашинка станах в самота.

Докоснах огънят в очите

Горях в ръцете, топлата жарава

Отронваха се с обичта сълзите

Не ми нашепвай - да забравя !

Прашинка съм в пепел посивяла

Към теб летя, не мога да се спра

Вземи ме! В дланите ти да остана

В тях влюбена да се наспя.

Аз бях жена! Невидима в нощта!

От обичта безмилостна и нежна

Докоснах свята красота

Прашинка съм от твоята обич прежна!

7.06.2021

Mi AMOR!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

di_t (Tаня)

2023-01-16T11:07:25+02:00

Поздравления!!!
Много е красиво!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-07-16T13:32:19+03:00

За втори път чета твоя нежен и хубав стих! Поздравления, Мария!
Сенилга (Сенилга)

2021-11-16T21:40:28+02:00

Отлично!
"Прашинка съм в пепел посивяла"- !!!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2021-07-18T23:50:05+03:00

Харесва ми! Съкровена изповед!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-07-18T21:12:02+03:00

Нежно и влюбено! Много ми хареса!