Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
Jul 18, 2021, 8:16 PM  

А бях жена

849 2 5

В твоят свят неистов и далечен

Примамващ ме с омайна светлина

За мене само този миг е вечен

Прашинка станах в самота.

 

Докоснах огънят в очите

Горях в ръцете, топлата жарава

Отронваха се с обичта сълзите

Не ми нашепвай - да забравя !

 

Прашинка съм в пепел посивяла

Към теб летя, не мога да се спра

Вземи ме! В дланите ти да остана

В тях влюбена да се наспя.

 

Аз бях жена! Невидима в нощта!

От обичта безмилостна и нежна

Докоснах свята красота

Прашинка съм от твоята обич прежна!

 

7.06.2021

Mi AMOR! 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0