А бях жена
В твоят свят неистов и далечен
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите
Горях в ръцете, топлата жарава
Отронваха се с обичта сълзите
Не ми нашепвай - да забравя !
Прашинка съм в пепел посивяла
Към теб летя, не мога да се спра
Вземи ме! В дланите ти да остана
В тях влюбена да се наспя.
Аз бях жена! Невидима в нощта!
От обичта безмилостна и нежна
Докоснах свята красота
Прашинка съм от твоята обич прежна!
7.06.2021
Mi AMOR!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
