Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
18.07.2021 г., 20:16 ч.  

А бях жена 

  Поезия » Философска
355 2 5

В твоят свят неистов и далечен

Примамващ ме с омайна светлина

За мене само този миг е вечен

Прашинка станах в самота.

 

Докоснах огънят в очите

Горях в ръцете, топлата жарава

Отронваха се с обичта сълзите

Не ми нашепвай - да забравя !

 

Прашинка съм в пепел посивяла

Към теб летя, не мога да се спра

Вземи ме! В дланите ти да остана

В тях влюбена да се наспя.

 

Аз бях жена! Невидима в нощта!

От обичта безмилостна и нежна

Докоснах свята красота

Прашинка съм от твоята обич прежна!

 

7.06.2021

Mi AMOR! 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??