14 jul 2012, 10:41

А да се молим е късно 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 8
574 0 8

Трупани злъч и тъга

в юлското време клокочещо

стапят се в дива река,

в мътни, горчиви поточета!

 

Лава гореща пълзи,

демон искрите разпръсква!

В ада сме, който гори!

А да се молим е късно!

 

Огън отпред и отзад –

пламъци вместо пътека!

В този отиващ си свят

на кръстопът е човека!

 

В проза, сред крясъци, шум -

изпепеляват се истини!

Свършва житейският друм!

И да сме тук е безсмислено...

 

Аз пък не вярвам в това.

Моята истина друга е:

никой не носи вина

за греховете на другия!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas