А да се молим е късно
Трупани злъч и тъга
в юлското време клокочещо
стапят се в дива река,
в мътни, горчиви поточета!
Лава гореща пълзи,
демон искрите разпръсква!
В ада сме, който гори!
А да се молим е късно!
Огън отпред и отзад –
пламъци вместо пътека!
В този отиващ си свят
на кръстопът е човека!
В проза, сред крясъци, шум -
изпепеляват се истини!
Свършва житейският друм!
И да сме тук е безсмислено...
Аз пък не вярвам в това.
Моята истина друга е:
никой не носи вина
за греховете на другия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
