Jul 14, 2012, 10:41 AM

А да се молим е късно 

  Poetry » Phylosophy
521 0 8

Трупани злъч и тъга

в юлското време клокочещо

стапят се в дива река,

в мътни, горчиви поточета!

 

Лава гореща пълзи,

демон искрите разпръсква!

В ада сме, който гори!

А да се молим е късно!

 

Огън отпред и отзад –

пламъци вместо пътека!

В този отиващ си свят

на кръстопът е човека!

 

В проза, сред крясъци, шум -

изпепеляват се истини!

Свършва житейският друм!

И да сме тук е безсмислено...

 

Аз пък не вярвам в това.

Моята истина друга е:

никой не носи вина

за греховете на другия!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко много истина на едно място. Препрочетох го и ми стана любимо. Браво!!!
  • Харесах!
  • Хубава творба!
  • прекрасно е ! Поздрави!
  • "И никой не носи вина
    за греховете на другия!"
    Бях се разтревожила, но щом ти казваш...
    Хареса ми стиха. Поздравления, Мариян!
  • Страшният съд... е страшен само за някои...
    Поздравления, Братко!
    Апропо - Аплодисменти са!
  • Това сега го прочетох, отново те аплодирам!!!!
  • Така е... Поздрав!
Random works
: ??:??