... а дали?
... някой който да ми каже добро утро,
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата...
нужда
да запълня...
мислите
изпълнени
с копнежи...
нужда
да забравя...
сърцето
разпиляно
по света...
нужно
му е Цяло...
тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за
един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен
от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса.
Но всичко това е някаква илюзия, нали...
Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от
песента на птиците?
Тялото
спокойно
се изтяга
край
реката
на една
ливада,
а сърцето
лудо
препуска
на място
в гърдите,
мисълта
бавно тече,
почти
спряла,
а душата...
винаги
пълна
с красиво
и грозно
нивга не
е празна.
Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето
трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как
изглеждат...
Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме
заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали?
Добро утро!
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата...
нужда
да запълня...
мислите
изпълнени
с копнежи...
нужда
да забравя...
сърцето
разпиляно
по света...
нужно
му е Цяло...
тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за
един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен
от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса.
Но всичко това е някаква илюзия, нали...
Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от
песента на птиците?
Тялото
спокойно
се изтяга
край
реката
на една
ливада,
а сърцето
лудо
препуска
на място
в гърдите,
мисълта
бавно тече,
почти
спряла,
а душата...
винаги
пълна
с красиво
и грозно
нивга не
е празна.
Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето
трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как
изглеждат...
Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме
заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали?
Добро утро!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
Винаги има смисъл, това че не може да го открием не значи че няма 
Понякога трябва да надникнеш отвъд хауса и там да потърсиш редът...
