23.07.2006 г., 10:10

... а дали?

1.1K 0 7
... някой който да ми каже добро утро,
някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел
над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака...
... празнота
в душата...
нужда
да запълня...
мислите
изпълнени
с копнежи...
нужда
да забравя...
сърцето
разпиляно
по света...
нужно
му е Цяло...
тялото
напрегнато
спокойствие
желае.
В дните когато песнопойна птица запее от дървото до прозореца ми се сещам за
един глас, по-звънък и весел от музиката на камбанките, и за смях по-мелодичен
от ромолящо поточе под сянката на вековни дървеса.
Но всичко това е някаква илюзия, нали...
Как един смях може да бъде по-мелодичен от природата, а един глас по-красив от
песента на птиците?
Тялото
спокойно
се изтяга
край
реката
на една
ливада,
а сърцето
лудо
препуска
на място
в гърдите,
мисълта
бавно тече,
почти
спряла,
а душата...
винаги
пълна
с красиво
и грозно
нивга не
е празна.
Ангели... Че кой ги е виждал? Съществуват ли? Едва ли... защо тогава слънцето
трябва толкова много да ми напомня за ангел, след като дори не знам как
изглеждат...
Някой да ми каже добро утро? Ха... като че ли ако утрото е гадно, това ще ме
заблуди, или ще го направи по-добро? Едва ли... а дали?
Добро утро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съжалявай че, нещо не ти е харесало Винаги има смисъл, това че не може да го открием не значи че няма Понякога трябва да надникнеш отвъд хауса и там да потърсиш редът...

    "Много думи, а накрая - нищо" Понякога казваш много думи за да вмъкнеш една идея - на края.
  • Съжалявам но не ми хареса. Няма никакъв смисъл, нищо общо със стихотворенията, никакво послание не се открива вътре. Просто хаотични объркани мисли...Много думи, а накрая - нищо.
  • Благодаря на всички!

    Ха... ам че аз са забелязах че е под тая форма Хихихи Ама готино е оформено, като че с цел

    Поздрави!
  • И аз мисля, че няма значение стих или разказ е!
    Хубаво е!
    Във форма на буквата Е,навярно Ендериал.
    Поздравления, като послание е!
  • много интересно написано!и е странно, но ми хареса, за разлика от другите изчанчвания на стиха, които съм срещала...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...