ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
3 oct 2014, 9:24

А Господ е навел глава

783 0 8

Колко дълго тебе съм чакал,

там, където се утро разлива?!

Виж, огледалото се разплакало...

Виж, халището изстива...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

Цъфтяха и прецъфтяваха вишните...

На църковния купол, щъркел затракал

ми каза, че съм излишен...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

С Душа и със Дух те тъгувах...

От Недостижимото нямо съм плакал...

Колко със стих те целувах...

 

С молитва тихата сълза

по скулите в поклон се спуска...

А Господ е навел глава

и сякаш иска да ме схруска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0