3 oct 2014, 9:24

А Господ е навел глава

785 0 8

Колко дълго тебе съм чакал,

там, където се утро разлива?!

Виж, огледалото се разплакало...

Виж, халището изстива...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

Цъфтяха и прецъфтяваха вишните...

На църковния купол, щъркел затракал

ми каза, че съм излишен...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

С Душа и със Дух те тъгувах...

От Недостижимото нямо съм плакал...

Колко със стих те целувах...

 

С молитва тихата сълза

по скулите в поклон се спуска...

А Господ е навел глава

и сякаш иска да ме схруска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...