Oct 3, 2014, 9:24 AM

А Господ е навел глава 

  Poetry » Love
569 0 8

Колко дълго тебе съм чакал,

там, където се утро разлива?!

Виж, огледалото се разплакало...

Виж, халището изстива...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

Цъфтяха и прецъфтяваха вишните...

На църковния купол, щъркел затракал

ми каза, че съм излишен...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

С Душа и със Дух те тъгувах...

От Недостижимото нямо съм плакал...

Колко със стих те целувах...

 

С молитва тихата сълза

по скулите в поклон се спуска...

А Господ е навел глава

и сякаш иска да ме схруска...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Танче, Душа си ти, голяма Душа!
  • Излята душа си тук, в стиховете, Зем.
    Толкова любов и такава човечност е за възхита!
  • Плами,Елена,Анна,Стефан,Стойна,Яхя,Човеко - благодарен съм, за анонимните оценки също, не съм очаквал!
  • Харесва ми, Зем!
  • Eй, това е...Моите почитания приятелю !
  • "Колко дълго тебе съм чакал?!
    С душа и със дух те тъгувах...
    Ош Недостижимото нямо съм плакал.
    Колко със стих те целувах...
    Едно истинско трепетно очакване преминава от началото до края на творбата ти. Прозира съмнение, мално неспокойство и напрегнатост.
    Това нея прави по-слаба, а по-интересна и вълнуваща!Докосна ме.
    Поздрав и успехи!
  • почитания!
  • Хубаво...копнежно...красиво!
    Поздрави!
Random works
: ??:??