3.10.2014 г., 9:24

А Господ е навел глава

777 0 8

Колко дълго тебе съм чакал,

там, където се утро разлива?!

Виж, огледалото се разплакало...

Виж, халището изстива...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

Цъфтяха и прецъфтяваха вишните...

На църковния купол, щъркел затракал

ми каза, че съм излишен...

 

Колко дълго тебе съм чакал?!

С Душа и със Дух те тъгувах...

От Недостижимото нямо съм плакал...

Колко със стих те целувах...

 

С молитва тихата сълза

по скулите в поклон се спуска...

А Господ е навел глава

и сякаш иска да ме схруска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...