Очите ми са мънички пищови. Дулата им са черни и зеничени. Убих случайно всичките любови. Умряха... До последното обичане. Сълзите ми са гилзи разпиляни и само ми напомнят как е празно. Във тях събирах думи премълчани. Сега и тях ги няма. И е страшно. Отдавна беше, а ги чувам още. Фатално - смъртоносни изстрели. А виковете ме преследват нощем. Звездите са единствените зрители.
А искам да е тихо. Много тихо. Предизгревно да слушам тишината. Във кътчето, където няма никой. Където да съм само аз самата!
Караиванова, може би ТИ ще се справиш по-добре, но изглежда не ти се отдава...Направих си труда да погледна за ТВОИ произведения, но такива просто липсват, за разлика от множеството жлъчни коментари...Е, не всеки може да създава...не се гневи на можещите. Ще си докараш някоя нервна криза. Съжалявам, че използвах мястото под този красив стих за подобни думи, но някак си ми дойде отвътре. Поздравления за авторката, чудесно е!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.