А искам да е тихо
Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.
А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.
А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
