А искам да е тихо
Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.
А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.
А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
