May 25, 2008, 10:11 AM

А искам да е тихо 

  Poetry » Other
2412 0 45
Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно
всичките любови.
Умряха... До
последното обичане.
Сълзите ми са
гилзи разпиляни
и само ми напомнят
как е празно.
Във тях събирах
думи премълчани.
Сега и тях ги няма.
И е страшно.
Отдавна беше,
а ги чувам още.
Фатално -
смъртоносни изстрели.
А виковете ме
преследват нощем.
Звездите са
единствените зрители.


А искам да е тихо.
Много тихо.
Предизгревно да
слушам тишината.
Във кътчето,
където няма никой.
Където да съм
само аз самата!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??