6 may 2012, 23:13  

А мене пак ме няма 

  Poesía » Otra
1106 0 4

 

А МЕНЕ ПАК МЕ НЯМА

 

Празник е и всички пак са се събрали

край масата с пълни чаши във ръка –

баща ми, майка ми и сестра ми със децата

и за мен  оставили са пак незаключена външната врата.

 

Празник е, а мене пак ме няма –

скитам се по пътищата, водещи в мъгла,

и когато питат майка, татко как съм,

не искам да ги разтревожвам и мълча.

 

Празник е и вдигат тост за мене

най-обичните ми хора на света,

а аз с чужди хора уж съм весел нейде,

прикривайки тъгата в моята душа.

 

Празник е и моля ви, простете,

че пак не съм с вас край пълната софра,

но вярвам фанатично, че ще дойде време,

когато сам отвътре ще заключа входната врата.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??