А мене пак ме няма
А МЕНЕ ПАК МЕ НЯМА
Празник е и всички пак са се събрали
край масата с пълни чаши във ръка –
баща ми, майка ми и сестра ми със децата
и за мен оставили са пак незаключена външната врата.
Празник е, а мене пак ме няма –
скитам се по пътищата, водещи в мъгла,
и когато питат майка, татко как съм,
не искам да ги разтревожвам и мълча.
Празник е и вдигат тост за мене
най-обичните ми хора на света,
а аз с чужди хора уж съм весел нейде,
прикривайки тъгата в моята душа.
Празник е и моля ви, простете,
че пак не съм с вас край пълната софра,
но вярвам фанатично, че ще дойде време,
когато сам отвътре ще заключа входната врата.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
