А мене пак ме няма
А МЕНЕ ПАК МЕ НЯМА
Празник е и всички пак са се събрали
край масата с пълни чаши във ръка –
баща ми, майка ми и сестра ми със децата
и за мен оставили са пак незаключена външната врата.
Празник е, а мене пак ме няма –
скитам се по пътищата, водещи в мъгла,
и когато питат майка, татко как съм,
не искам да ги разтревожвам и мълча.
Празник е и вдигат тост за мене
най-обичните ми хора на света,
а аз с чужди хора уж съм весел нейде,
прикривайки тъгата в моята душа.
Празник е и моля ви, простете,
че пак не съм с вас край пълната софра,
но вярвам фанатично, че ще дойде време,
когато сам отвътре ще заключа входната врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
