vesyy (Весинцето без такава) vesyy (Весинцето без такава)
1 102
6 nov 2006, 13:09

а ни делеше толкова малко разстояние....(откровение)

  Poesía
854 0 3
ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост
за да ти кажа какво е вътре в мен...
какво изпитвам,чуствам
и...за какво страдам....
ти знаеш най-добре от всички
коя е болката ми....
достатъчно е да се погледнеш
в огледалото и ще разбереш за кой плача....
исках те...защото те обичах
и все още те искам....защото те обичам......
ти бе този който ме измъкна от калта....
този който в един труден момент ми помогна
и ми показа любовта-дори за кратко....
този който обичам безумно,
този без който не мога,
този без който ще умра....
а ни делеше толкова малко разстояние
за да ти кажа всичко......
за да ти кажа "обичам те"
и да си замина без да се обръщам,
защото знаех че вече щеше да си си заминал......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vesyy (Весинцето без такава)
    vesyy (Весинцето без такава)
    благодаря ви!
    Кити права си за тва че малкоте разстояния са най-далечниза жалост е така
  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Хубаво е! Но ще е още по-хубаво есе, наистина. Понякога малките разстояния, са най-далечни
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Хубаво откровение, Веси!
    Мисля, че ще е по-добре ако го оформиш като есе.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0