vesyy (Весинцето без такава)
102 245
6 nov 2006, 13:09

а ни делеше толкова малко разстояние....(откровение) 

  Poesía
648 0 3
ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост
за да ти кажа какво е вътре в мен...
какво изпитвам,чуствам
и...за какво страдам....
ти знаеш най-добре от всички
коя е болката ми....
достатъчно е да се погледнеш
в огледалото и ще разбереш за кой плача....
исках те...защото те обичах
и все още те искам....защото те обичам......
ти бе този който ме измъкна от калта....
този който в един труден момент ми помогна
и ми показа любовта-дори за кратко....
този който обичам безумно,
този без който не мога,
този без който ще умра....
а ни делеше толкова малко разстояние
за да ти кажа всичко......
за да ти кажа "обичам те"
и да си замина без да се обръщам,
защото знаех че вече щеше да си си заминал......

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ви!
    Кити права си за тва че малкоте разстояния са най-далечниза жалост е така
  • Хубаво е! Но ще е още по-хубаво есе, наистина. Понякога малките разстояния, са най-далечни
  • Хубаво откровение, Веси!
    Мисля, че ще е по-добре ако го оформиш като есе.
Propuestas
: ??:??