6.11.2006 г., 13:09

а ни делеше толкова малко разстояние....(откровение)

Поезия

851 0 3

ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост
за да ти кажа какво е вътре в мен...
какво изпитвам,чуствам
и...за какво страдам....
ти знаеш най-добре от всички
коя е болката ми....
достатъчно е да се погледнеш
в огледалото и ще разбереш за кой плача....
исках те...защото те обичах
и все още те искам....защото те обичам......
ти бе този който ме измъкна от калта....
този който в един труден момент ми помогна
и ми показа любовта-дори за кратко....
този който обичам безумно,
този без който не мога,
този без който ще умра....
а ни делеше толкова малко разстояние
за да ти кажа всичко......
за да ти кажа "обичам те"
и да си замина без да се обръщам,
защото знаех че вече щеше да си си заминал......

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vesyy (Весинцето без такава)

благодаря ви!
Кити права си за тва че малкоте разстояния са най-далечниза жалост е така

2006-11-06T18:49:53+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубаво е! Но ще е още по-хубаво есе, наистина. Понякога малките разстояния, са най-далечни

2006-11-06T13:41:12+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво откровение, Веси!
Мисля, че ще е по-добре ако го оформиш като есе.

2006-11-06T13:20:00+02:00