6 нояб. 2006 г., 13:09

а ни делеше толкова малко разстояние....(откровение)

Поэзия

855 0 3

ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост
за да ти кажа какво е вътре в мен...
какво изпитвам,чуствам
и...за какво страдам....
ти знаеш най-добре от всички
коя е болката ми....
достатъчно е да се погледнеш
в огледалото и ще разбереш за кой плача....
исках те...защото те обичах
и все още те искам....защото те обичам......
ти бе този който ме измъкна от калта....
този който в един труден момент ми помогна
и ми показа любовта-дори за кратко....
този който обичам безумно,
този без който не мога,
този без който ще умра....
а ни делеше толкова малко разстояние
за да ти кажа всичко......
за да ти кажа "обичам те"
и да си замина без да се обръщам,
защото знаех че вече щеше да си си заминал......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesyy (Весинцето без такава)

благодаря ви!
Кити права си за тва че малкоте разстояния са най-далечниза жалост е така

2006-11-06T18:49:53+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубаво е! Но ще е още по-хубаво есе, наистина. Понякога малките разстояния, са най-далечни

2006-11-06T13:41:12+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво откровение, Веси!
Мисля, че ще е по-добре ако го оформиш като есе.

2006-11-06T13:20:00+02:00