vesyy (Весинцето без такава) vesyy (Весинцето без такава)
1 102
Nov 6, 2006, 1:09 PM

а ни делеше толкова малко разстояние....(откровение)

  Poetry
850 0 3
ти беше там...вътре
а аз бях отвън.....
делеше ни едно стъкло,
едни рафтове...
а ми трябваше толкова малко смелост
за да ти кажа какво е вътре в мен...
какво изпитвам,чуствам
и...за какво страдам....
ти знаеш най-добре от всички
коя е болката ми....
достатъчно е да се погледнеш
в огледалото и ще разбереш за кой плача....
исках те...защото те обичах
и все още те искам....защото те обичам......
ти бе този който ме измъкна от калта....
този който в един труден момент ми помогна
и ми показа любовта-дори за кратко....
този който обичам безумно,
този без който не мога,
този без който ще умра....
а ни делеше толкова малко разстояние
за да ти кажа всичко......
за да ти кажа "обичам те"
и да си замина без да се обръщам,
защото знаех че вече щеше да си си заминал......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vesyy (Весинцето без такава)
    vesyy (Весинцето без такава)
    благодаря ви!
    Кити права си за тва че малкоте разстояния са най-далечниза жалост е така
  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Хубаво е! Но ще е още по-хубаво есе, наистина. Понякога малките разстояния, са най-далечни
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Хубаво откровение, Веси!
    Мисля, че ще е по-добре ако го оформиш като есе.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0