4 abr 2025, 23:14

А някой

  Poesía
299 2 3

Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...

Когато сърцето търси светлина!

Надеждата копнее да намери път...

Път, от който може любов да оцелее.

 

Гълъб Бял, скрит във клони голи...

във клюна си не носи свобода.

Оглежда се, изпаднал във тревоги!?

Кръжи над него смърт една.

 

Звездите греят, Пролет ухае на цветя...

Но утрото ни буди със въпроси?

Светкавици, дъжд, порой, сълзи.

А някой от това дивиденти си събира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам на коментарите ви и за любими,Приятели!Нека доброто бъде винаги ваш съпътник!До нови,Младене,Стойчо!
    Благодаря на всички минали през моята скромна страничка!
  • "Надеждата копнее да намери път..."
    Без надежда душата умира като плът!
    Поздравления, Ангел!
  • Образно и много силно:

    "Гълъб Бял, скрит във клони голи...
    във клюна си не носи свобода.
    Оглежда се, изпаднал във тревоги!?
    Кръжи над него смърт една."

    Пролетта е ефимерен образ на недостижимото в този жесток и безмилостен свят.
    Поздравление за перото ти, Приятелю!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...