25 oct 2022, 13:58

А някъде

  Poesía
651 5 9

А някъде, още е лято!

Горещи целувки разстила ефира...

Вълните догонват поредното ято.

С вълшебства животът вибрира.

 

А някъде, още обичат!

Сред дюните се провират въздишки любов.

Копнежи и палави погледи сричат

азбучникът на съкровения зов.

 

А някъде, мечтите са истина!

И хапката хляб жив благослов!

Ръцете прегръщат и тихо наричат

"Да бъде, да бъде любов!"

 

А някъде, имаме себе си,

преоткрили света си в борба.

Рушим граници и градиме вселени...

Творци изначални на свойта съдба!

 

А някъде, някой ражда живота!

Чудо дошло от всемирни нива.

Най-дивният плод на всякое време,

от древността оцелял до сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....