А някъде
А някъде, още е лято!
Горещи целувки разстила ефира...
Вълните догонват поредното ято.
С вълшебства животът вибрира.
А някъде, още обичат!
Сред дюните се провират въздишки любов.
Копнежи и палави погледи сричат
азбучникът на съкровения зов.
А някъде, мечтите са истина!
И хапката хляб жив благослов!
Ръцете прегръщат и тихо наричат
"Да бъде, да бъде любов!"
А някъде, имаме себе си,
преоткрили света си в борба.
Рушим граници и градиме вселени...
Творци изначални на свойта съдба!
А някъде, някой ражда живота!
Чудо дошло от всемирни нива.
Най-дивният плод на всякое време,
от древността оцелял до сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
