A поетът е сам и сърдит
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет,
на Околчица нявга загина,
а народът от чужди превзет,
днес не помни ни род, ни родина.
И салют, след салют, сред салют,
за героите – залезът кървав....
А Балканът пак стене нечут -
европейци сме, щом ни отърва...
И сме квит, и сме квит, и сме квит,
който както поиска ни лашка,
а поетът е сам и сърдит...
Ех, ти българска майко юнашка!
Не плачи, не плачи, не плачи!
Тъй ми идва понявга да кресна!
Пише Ботев с тъй тъжни очи,
гневен стих в механата небесна.
Я стани, я стани, я стани!
Че робията черна да свърши!
Тих, бял Дунав, Балкан и вълни...
Нито лъв, та окови да скърши...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели!
-
”Ех, ти българска майко юнашка!
Не плачи, не плачи, не плачи!
Тъй ми идва понявга да кресна!”
И на мен ми идва същото, Наде.
Поздравления за моженето!💟 -
Пак го четох и пак много ми хареса!
-
Тука сме заради творбата на Надя, нали? Какво значение има точно къде и как е загинал Ботев? Какво е оставил!
Една шепа стихове, от които един куплет е и на Сорбоната, една забита кама в сърцето на турската империя!
Поклон!
Поздравления, Наде! -
Извинявам се на Мини, Пепи, Ники и Безжичен за изтритите коментари! А Анани ще трябва да си търси друго поле за изява.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
