A поетът е сам и сърдит
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет,
на Околчица нявга загина,
а народът от чужди превзет,
днес не помни ни род, ни родина.
И салют, след салют, сред салют,
за героите – залезът кървав....
А Балканът пак стене нечут -
европейци сме, щом ни отърва...
И сме квит, и сме квит, и сме квит,
който както поиска ни лашка,
а поетът е сам и сърдит...
Ех, ти българска майко юнашка!
Не плачи, не плачи, не плачи!
Тъй ми идва понявга да кресна!
Пише Ботев с тъй тъжни очи,
гневен стих в механата небесна.
Я стани, я стани, я стани!
Че робията черна да свърши!
Тих, бял Дунав, Балкан и вълни...
Нито лъв, та окови да скърши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
