16 ago 2008, 12:22

... а после?! ~

  Poesía
876 0 1

Нима в един портрет
успя да ме огледаш цялата?
Без капка срам и да ме пожелаеш...
С очите си да ме събличаш в стаята...
 ... а после - неловкото мълчание!

 

 

 

Нима един портрет
достатъчен е да изпаднеш в съзерцание?
В колебание... грях ли съм, светица ли...
Побеснял и на проклетото ми въздържание...
 ... а после - в стихове утеха!

 

 

 

Нима един портрет
превърна ни във хора неразумни.
Или по-истински от всякога...
Неспящи и във нощите безлунни...
 ... а после - сънища безсънни!

 

 

Нима един портрет
обърква хора и съзнания...
Черно - бял, но четящо се дори и нечетящото...
Пораждащ въпроси и желания...
 ... а после - Неловкото мълчание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДРУГА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Неловкото мълчание" - то винаги е най - страшно... Портретът ти е красив... Как понякога думите са всичко... Благодаря ти! Прегръщам те!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....