Aug 16, 2008, 12:22 PM

... а после?! ~

  Poetry
871 0 1

Нима в един портрет
успя да ме огледаш цялата?
Без капка срам и да ме пожелаеш...
С очите си да ме събличаш в стаята...
 ... а после - неловкото мълчание!

 

 

 

Нима един портрет
достатъчен е да изпаднеш в съзерцание?
В колебание... грях ли съм, светица ли...
Побеснял и на проклетото ми въздържание...
 ... а после - в стихове утеха!

 

 

 

Нима един портрет
превърна ни във хора неразумни.
Или по-истински от всякога...
Неспящи и във нощите безлунни...
 ... а после - сънища безсънни!

 

 

Нима един портрет
обърква хора и съзнания...
Черно - бял, но четящо се дори и нечетящото...
Пораждащ въпроси и желания...
 ... а после - Неловкото мълчание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Неловкото мълчание" - то винаги е най - страшно... Портретът ти е красив... Как понякога думите са всичко... Благодаря ти! Прегръщам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....