Нима в един портрет
успя да ме огледаш цялата?
Без капка срам и да ме пожелаеш...
С очите си да ме събличаш в стаята...
 ... а после - неловкото мълчание!

Нима един портрет
достатъчен е да изпаднеш в съзерцание?
В колебание... грях ли съм, светица ли...
Побеснял и на проклетото ми въздържание...
 ... а после - в стихове утеха!

Нима един портрет
превърна ни във хора неразумни.
Или по-истински от всякога...
Неспящи и във нощите безлунни...
 ... а после - сънища безсънни!

Нима един портрет
обърква хора и съзнания...
Черно - бял, но четящо се дори и нечетящото...
Пораждащ въпроси и желания...
 ... а после - Неловкото мълчание!