16 авг. 2008 г., 12:22

... а после?! ~

875 0 1

Нима в един портрет
успя да ме огледаш цялата?
Без капка срам и да ме пожелаеш...
С очите си да ме събличаш в стаята...
 ... а после - неловкото мълчание!

 

 

 

Нима един портрет
достатъчен е да изпаднеш в съзерцание?
В колебание... грях ли съм, светица ли...
Побеснял и на проклетото ми въздържание...
 ... а после - в стихове утеха!

 

 

 

Нима един портрет
превърна ни във хора неразумни.
Или по-истински от всякога...
Неспящи и във нощите безлунни...
 ... а после - сънища безсънни!

 

 

Нима един портрет
обърква хора и съзнания...
Черно - бял, но четящо се дори и нечетящото...
Пораждащ въпроси и желания...
 ... а после - Неловкото мълчание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДРУГА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Неловкото мълчание" - то винаги е най - страшно... Портретът ти е красив... Как понякога думите са всичко... Благодаря ти! Прегръщам те!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...