4 ago 2020, 11:20

А потните цигулки свирят преспи 

  Poesía
671 8 6

Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.


С мъглата ще се цупим на живота,
забравили вкуса на сладоледа.
Пчеличките по чудо не работят
и няма кой от сън да ги отгледа.


Ще зъзна тук, носа забила в книга
и всеки стих ще бъде неприятел.
Прескача ми сърцето, кръвно вдигам...
да вярвам ли, че читав акробат е?
 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкош Райне!
    Твоят свят е едно неизброимо море, което е толкова сензитивно и живо!
    Удоволствие си!🍀🍀🍀
  • Краси, очарова ме с този поетичен блясък - цигулките ще ни отгледат- е попадение, което предизвика в мен благодатна поза!
    Благодаря ти, миличка!
    Благодаря ви, Мари,Наденце и Деа! Бъдете ми здрави!
  • Животът уж е с ниско кръвно,
    небето все кръводарява,
    а птиците-небесни кръпки
    затулват дупки изгоряло.
    Дочувам удар на камбана,
    ... езикът й-откъснат вятър...
    Прощавай, на къде да хвана
    към кой сезон?.. на кой театър...?!
    Цигулките ще ни отгледат!
    Носът си носи очилата,
    зад търкалета-мигат меденки
    и май събудихме пчелата..!?
    Изникна след прочита на твоя чудесен стих, Райне. Приеми го като поздрав!
  • Прекрасно е!
  • Разкош!
  • " С мъглата ще се цупим на живота,
    забравили вкуса на сладоледа"!!!!!!!!
    С такива стихове всяко чувствително сърце ще заподскача! Така прави и моето сега, но кой не обича аритмията, която една пълнокръвна поезия му причинява?! Удоволствие си ми, Рени!
Propuestas
: ??:??