4.08.2020 г., 11:20 ч.
А потните цигулки свирят преспи
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота,
забравили вкуса на сладоледа.
Пчеличките по чудо не работят
и няма кой от сън да ги отгледа.
Ще зъзна тук, носа забила в книга
и всеки стих ще бъде неприятел.
Прескача ми сърцето, кръвно вдигам...
да вярвам ли, че читав акробат е?
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Краси, очарова ме с този поетичен блясък - цигулките ще ни отгледат- е попадение, което предизвика в мен благодатна поза!
Благодаря ти, миличка!
Благодаря ви, Мари,Наденце и Деа! Бъдете ми здрави! -
Животът уж е с ниско кръвно,
небето все кръводарява,
а птиците-небесни кръпки
затулват дупки изгоряло.
Дочувам удар на камбана,
... езикът й-откъснат вятър...
Прощавай, на къде да хвана
към кой сезон?.. на кой театър...?!
Цигулките ще ни отгледат!
Носът си носи очилата,
зад търкалета-мигат меденки
и май събудихме пчелата..!?
Изникна след прочита на твоя чудесен стих, Райне. Приеми го като поздрав! -
Прекрасно е!
-
Разкош!
-
" С мъглата ще се цупим на живота,
забравили вкуса на сладоледа"!!!!!!!!
С такива стихове всяко чувствително сърце ще заподскача! Така прави и моето сега, но кой не обича аритмията, която една пълнокръвна поезия му причинява?! Удоволствие си ми, Рени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Твоят свят е едно неизброимо море, което е толкова сензитивно и живо!
Удоволствие си!🍀🍀🍀