А потните цигулки свирят преспи
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота,
забравили вкуса на сладоледа.
Пчеличките по чудо не работят
и няма кой от сън да ги отгледа.
Ще зъзна тук, носа забила в книга
и всеки стих ще бъде неприятел.
Прескача ми сърцето, кръвно вдигам...
да вярвам ли, че читав акробат е?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
