Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота,
забравили вкуса на сладоледа.
Пчеличките по чудо не работят
и няма кой от сън да ги отгледа.
Ще зъзна тук, носа забила в книга
и всеки стих ще бъде неприятел.
Прескача ми сърцето, кръвно вдигам...
да вярвам ли, че читав акробат е?