27 abr 2016, 0:45

А ти и днес си толкова далече

689 0 4

 

 

Чертите мили в утрото изгряли
с  лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.

 

Виж как времето препуска
със пролетен неспирен бяг, 
птиците са долетяли пак
и вишните отрупани са с цвят.

 

А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.

 

Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава...

 

24.04.2016  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!
  • Харесах много!
  • Благодаря за анализа и оценката, Мисана!Поетът има нужда от пътни знаци, които да го водят напред и нагоре.
  • "А ти и днес си толкова далече,
    че дори от най високия тук връх,
    не виждам вълните на прибоя вече
    и дали в сърцето ти съм пръв.



    Щастлива си, покой морето дава,
    а планината, тя за мен остава..."

    Тази заключителна част на творбата е диалектическо съжителство на драматизъм и умиротворение. Тя е естетически кил на това хубаво стихотворение. Оценявам с 5, но не за вечна благодарност, а по съвест! Поздрав, Аластор!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...