27 апр. 2016 г., 00:45

А ти и днес си толкова далече

Поэзия » Любовная

687 0 4

Чертите мили в утрото изгряли
с лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.

Виж как времето препуска
със пролетен неспирен бяг,
птиците са долетяли пак
и вишните отрупани са с цвят.

А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.

Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава...

24.04.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Красиво!

2016-05-05T20:56:23+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Харесах много!

2016-04-27T08:37:15+03:00
Alastor (Аластор)

Благодаря за анализа и оценката, Мисана!Поетът има нужда от пътни знаци, които да го водят напред и нагоре.

2016-04-27T06:37:22+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.

Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава..."

Тази заключителна част на творбата е диалектическо съжителство на драматизъм и умиротворение. Тя е естетически кил на това хубаво стихотворение. Оценявам с 5, но не за вечна благодарност, а по съвест! Поздрав, Аластор!

2016-04-27T02:05:57+03:00