Apr 27, 2016, 12:45 AM

А ти и днес си толкова далече

  Poetry » Love
685 0 4

 

 

Чертите мили в утрото изгряли
с  лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.

 

Виж как времето препуска
със пролетен неспирен бяг, 
птиците са долетяли пак
и вишните отрупани са с цвят.

 

А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.

 

Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава...

 

24.04.2016  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!
  • Харесах много!
  • Благодаря за анализа и оценката, Мисана!Поетът има нужда от пътни знаци, които да го водят напред и нагоре.
  • "А ти и днес си толкова далече,
    че дори от най високия тук връх,
    не виждам вълните на прибоя вече
    и дали в сърцето ти съм пръв.



    Щастлива си, покой морето дава,
    а планината, тя за мен остава..."

    Тази заключителна част на творбата е диалектическо съжителство на драматизъм и умиротворение. Тя е естетически кил на това хубаво стихотворение. Оценявам с 5, но не за вечна благодарност, а по съвест! Поздрав, Аластор!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...