Alastor (Аластор)
101 607
27.04.2016 г., 0:45 ч.

А ти и днес си толкова далече 

  Поезия » Любовна
493 0 4

 

 

Чертите мили в утрото изгряли
с  лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.

 

Виж как времето препуска
със пролетен неспирен бяг, 
птиците са долетяли пак
и вишните отрупани са с цвят.

 

А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.

 

Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава...

 

24.04.2016  

 

 

© Аластор Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!
  • Харесах много!
  • Благодаря за анализа и оценката, Мисана!Поетът има нужда от пътни знаци, които да го водят напред и нагоре.
  • "А ти и днес си толкова далече,
    че дори от най високия тук връх,
    не виждам вълните на прибоя вече
    и дали в сърцето ти съм пръв.



    Щастлива си, покой морето дава,
    а планината, тя за мен остава..."

    Тази заключителна част на творбата е диалектическо съжителство на драматизъм и умиротворение. Тя е естетически кил на това хубаво стихотворение. Оценявам с 5, но не за вечна благодарност, а по съвест! Поздрав, Аластор!
Предложения
: ??:??