А ти и днес си толкова далече
Чертите мили в утрото изгряли
с лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.
Виж как времето препуска
със пролетен неспирен бяг,
птиците са долетяли пак
и вишните отрупани са с цвят.
А ти и днес си толкова далече,
че дори от най високия тук връх,
не виждам вълните на прибоя вече
и дали в сърцето ти съм пръв.
Щастлива си, покой морето дава,
а планината, тя за мен остава...
24.04.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
