24 ago 2008, 17:16

А утре...

1.6K 0 11
 

               А УТРЕ...

 

Посоките останаха без пътища...

Сам съм скитник по неволи.

Полета сиви и оголени

откраднали са всички сънища...

Светът просъсква и догаря.

Душата с въглен чер зачерква

безлюдна стара черква,

тежка порта с дим затваря.

И чувам само как обидени

гнездата борят се със жиците -

днес бездомни ще са птиците.

 

А утре... утре ще те видя ли...

 

07.07.08.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси бате!
    Усмивки, Жуже!
  • По стъпките ми бели
    вятърът пълзи.
    Със леден дъх
    следите заличава.
    Прекръства се душата ми.
    Дано да отболи...
    Сърцето ти да спре
    да се надява.
    Но птича песен чух.
    Като въздишка.
    И днес съм тук.
    Посоката открих.
    Към теб ме води
    невидима нишка,
    изплетена
    от спомен тих.

    "Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтата на вчерашния ден е надежда на днешния и реалност на утрешния!" - Робърт Годард
    Усмих*, Ивчо!
  • Благодаря ви!

    Прегръдки!
  • Внушаващо. Хареса ми. Може да се пипне тук-там.
  • И утре е ден...
    !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...