А утре...

Поезия » Любовна

1.6K 0 11

А УТРЕ...

Посоките останаха без пътища...

Сам съм скитник по неволи.

Полета сиви и оголени

откраднали са всички сънища...

Светът просъсква и догаря.

Душата с въглен чер зачерква

безлюдна стара черква,

тежка порта с дим затваря.

И чувам само как обидени

гнездата борят се със жиците -

днес бездомни ще са птиците.

А утре... утре ще те видя ли...

07.07.08.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

eddie (Ивайло Яков)

Мерси бате!
Усмивки, Жуже!

2008-08-26T17:58:27+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

По стъпките ми бели
вятърът пълзи.
Със леден дъх
следите заличава.
Прекръства се душата ми.
Дано да отболи...
Сърцето ти да спре
да се надява.
Но птича песен чух.
Като въздишка.
И днес съм тук.
Посоката открих.
Към теб ме води
невидима нишка,
изплетена
от спомен тих.

"Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтата на вчерашния ден е надежда на днешния и реалност на утрешния!" - Робърт Годард
Усмих*, Ивчо!

2008-08-25T18:56:53+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви!

Прегръдки!

2008-08-25T18:32:14+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Внушаващо. Хареса ми. Може да се пипне тук-там.

2008-08-25T10:12:00+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

И утре е ден...
!

2008-08-25T09:08:07+03:00