Aug 24, 2008, 5:16 PM

А утре... 

  Poetry » Love
1210 0 11
 

               А УТРЕ...

 

Посоките останаха без пътища...

Сам съм скитник по неволи.

Полета сиви и оголени

откраднали са всички сънища...

Светът просъсква и догаря.

Душата с въглен чер зачерква

безлюдна стара черква,

тежка порта с дим затваря.

И чувам само как обидени

гнездата борят се със жиците -

днес бездомни ще са птиците.

 

А утре... утре ще те видя ли...

 

07.07.08.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси бате!
    Усмивки, Жуже!
  • По стъпките ми бели
    вятърът пълзи.
    Със леден дъх
    следите заличава.
    Прекръства се душата ми.
    Дано да отболи...
    Сърцето ти да спре
    да се надява.
    Но птича песен чух.
    Като въздишка.
    И днес съм тук.
    Посоката открих.
    Към теб ме води
    невидима нишка,
    изплетена
    от спомен тих.

    "Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтата на вчерашния ден е надежда на днешния и реалност на утрешния!" - Робърт Годард
    Усмих*, Ивчо!
  • Благодаря ви!

    Прегръдки!
  • Внушаващо. Хареса ми. Може да се пипне тук-там.
  • И утре е ден...
    !
  • много тъжно...
    прекрасна мъжка лирика...
  • Да я видиш!
    Амин!
  • Много е хубаво, много тъжно...
  • Много е тъжно...Поздрав, Ивайло!
  • "И чувам само как обидени

    гнездата борят се със жиците -

    днес бездомни ще са птиците.



    А утре... утре ще те видя ли..."

    !!!
  • изразяваш голяма тъга !има утре и без нея повярвай ми!!!Страхотно!!!
Random works
: ??:??