А УТРЕ...
Посоките останаха без пътища...
Сам съм скитник по неволи.
Полета сиви и оголени
откраднали са всички сънища...
Светът просъсква и догаря.
Душата с въглен чер зачерква
безлюдна стара черква,
тежка порта с дим затваря.
И чувам само как обидени
гнездата борят се със жиците -
днес бездомни ще са птиците.
А утре... утре ще те видя ли...
07.07.08.
© Ивайло Яков All rights reserved.
Усмивки, Жуже!