12 abr 2024, 1:13  

А всъщност всичко е съвсем наред

541 3 15

И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,

сърцатата ни душите... Вече слепи,
се взираме в екрани и лъжи.
Религии и секс, и дрога, с шепи,
все нещо на каишка ни държи.

 Храната – ГМО и химикали,
алергии и болести... Отде?
Лекуваме се, като невидяли,
а злобата отвътре ни яде.

Дали пък клин избива всъщност клинът?
Или се генотипът промени?
Едни пируват, други нейде гинат
и в явни, и в измислени войни.

Каквото писа и каквото каза,
един будуващ в нощите поет,
е ерес, провокация, зараза.
А всъщност всичко е съвсем наред.

И музика гърми, и силикони,
мъже, жени... и други на места,
той луд е! Параноята го гони.
Вървим към рай! Хей там, след пропастта...

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Вижте и "На Царевец" - урок по анжамбмани.
  • И друго - тук има един отдавна непубликуващ (не само в Откровения) поет - Ванилин. Майстор на анжамбмана. И въпреки трите му стихосбирки, пълни с анжамбмани, не е публикувал най-същественото - роман в стихове за българските ханове!
  • Много хубаво. Но ги махни тези ненужни запетайки, където са очевидни анжамбманите. В българската поезия, мисля, анжамбманът е страхотна литературна фигура. А съм чел твои такива неща и знам, че ги умееш. Браво!
    П.П. Димчо Дебелянов и Асен Разцветников са ми любимите поети, защото са големи майстори на анжамбмана (и то различен).

  • Уау, Ачо от сто години никой не ме е наричал така! Благодаря ти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....