Apr 12, 2024, 1:13 AM  

А всъщност всичко е съвсем наред

543 3 15

И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,

сърцатата ни душите... Вече слепи,
се взираме в екрани и лъжи.
Религии и секс, и дрога, с шепи,
все нещо на каишка ни държи.

 Храната – ГМО и химикали,
алергии и болести... Отде?
Лекуваме се, като невидяли,
а злобата отвътре ни яде.

Дали пък клин избива всъщност клинът?
Или се генотипът промени?
Едни пируват, други нейде гинат
и в явни, и в измислени войни.

Каквото писа и каквото каза,
един будуващ в нощите поет,
е ерес, провокация, зараза.
А всъщност всичко е съвсем наред.

И музика гърми, и силикони,
мъже, жени... и други на места,
той луд е! Параноята го гони.
Вървим към рай! Хей там, след пропастта...

 

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Вижте и "На Царевец" - урок по анжамбмани.
  • И друго - тук има един отдавна непубликуващ (не само в Откровения) поет - Ванилин. Майстор на анжамбмана. И въпреки трите му стихосбирки, пълни с анжамбмани, не е публикувал най-същественото - роман в стихове за българските ханове!
  • Много хубаво. Но ги махни тези ненужни запетайки, където са очевидни анжамбманите. В българската поезия, мисля, анжамбманът е страхотна литературна фигура. А съм чел твои такива неща и знам, че ги умееш. Браво!
    П.П. Димчо Дебелянов и Асен Разцветников са ми любимите поети, защото са големи майстори на анжамбмана (и то различен).

  • Уау, Ачо от сто години никой не ме е наричал така! Благодаря ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...