12 апр. 2024 г., 01:13  

А всъщност всичко е съвсем наред

546 3 15

И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,

сърцатата ни душите... Вече слепи,
се взираме в екрани и лъжи.
Религии и секс, и дрога, с шепи,
все нещо на каишка ни държи.

 Храната – ГМО и химикали,
алергии и болести... Отде?
Лекуваме се, като невидяли,
а злобата отвътре ни яде.

Дали пък клин избива всъщност клинът?
Или се генотипът промени?
Едни пируват, други нейде гинат
и в явни, и в измислени войни.

Каквото писа и каквото каза,
един будуващ в нощите поет,
е ерес, провокация, зараза.
А всъщност всичко е съвсем наред.

И музика гърми, и силикони,
мъже, жени... и други на места,
той луд е! Параноята го гони.
Вървим към рай! Хей там, след пропастта...

 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Вижте и "На Царевец" - урок по анжамбмани.
  • И друго - тук има един отдавна непубликуващ (не само в Откровения) поет - Ванилин. Майстор на анжамбмана. И въпреки трите му стихосбирки, пълни с анжамбмани, не е публикувал най-същественото - роман в стихове за българските ханове!
  • Много хубаво. Но ги махни тези ненужни запетайки, където са очевидни анжамбманите. В българската поезия, мисля, анжамбманът е страхотна литературна фигура. А съм чел твои такива неща и знам, че ги умееш. Браво!
    П.П. Димчо Дебелянов и Асен Разцветников са ми любимите поети, защото са големи майстори на анжамбмана (и то различен).

  • Уау, Ачо от сто години никой не ме е наричал така! Благодаря ти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...