9 oct 2014, 17:38

* * * 

  Poesía » Filosófica
285 0 0

 

 

Като дъска прогнила нося се в морето

сред водовъртежа на хорските съдби.

Натежал от проблемите на битието

потъвам в мрачни дълбини.

 

 Да изплувам не мога, дори да искам.

Тонове притискат слабите гърди.

Над мен високо хората се кискат,

постигнали своите мечти...

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??