* * *

9 oct 2014, 17:38

Poesía » Filosófica

303 0 0

Като дъска прогнила нося се в морето
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам.
Тонове притискат слабите гърди.
Над мен високо хората се кискат,
постигнали своите мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas