Като дъска прогнила нося се в морето
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам.
Тонове притискат слабите гърди.
Над мен високо хората се кискат,
постигнали своите мечти...
© Николай Всички права запазени