9.10.2014 г., 17:38 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
284 0 0

 

 

Като дъска прогнила нося се в морето

сред водовъртежа на хорските съдби.

Натежал от проблемите на битието

потъвам в мрачни дълбини.

 

 Да изплувам не мога, дори да искам.

Тонове притискат слабите гърди.

Над мен високо хората се кискат,

постигнали своите мечти...

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??