* * *

Вървя сама в гората,

загледана в безкрая - 

роклята ми влачи се

по мокрите листа.

Мъглата бавно, бавно

се сгъстява -

привиждат се отдавна 

забравени лица.

Гората - дива, пуста, 

уж заспала -  

протяга своите ръце.

С познат глас

ме упоява - 

магия древна в

лабиринта ме затваря.

Лутам се объркана

от свят във свят -

в спомени оплетена.

Това ли е моят живот? -

с това, което бях

и сегашното ми аз.