23 oct 2012, 22:08

* * * 

  Poesía
338 0 0

Вървя сама в гората,

загледана в безкрая - 

роклята ми влачи се

по мокрите листа.

Мъглата бавно, бавно

се сгъстява -

привиждат се отдавна 

забравени лица.


Гората - дива, пуста, 

уж заспала -  

протяга своите ръце.

С познат глас

ме упоява - 

магия древна в

лабиринта ме затваря.


Лутам се объркана

от свят във свят -

в спомени оплетена.

Това ли е моят живот? -

с това, което бях

и сегашното ми аз.

© Венелина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??