Вървя сама в гората,
загледана в безкрая -
роклята ми влачи се
по мокрите листа.
Мъглата бавно, бавно
се сгъстява -
привиждат се отдавна
забравени лица.
Гората - дива, пуста,
уж заспала -
протяга своите ръце.
С познат глас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up