Oct 23, 2012, 10:08 PM

* * * 

  Poetry
351 0 0
Вървя сама в гората,
загледана в безкрая -
роклята ми влачи се
по мокрите листа.
Мъглата бавно, бавно
се сгъстява -
привиждат се отдавна
забравени лица.
Гората - дива, пуста,
уж заспала -
протяга своите ръце.
С познат глас ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелина Колева All rights reserved.

Random works
: ??:??