* * *

23.10.2012 г., 22:08 ч.

Поезия

337 0 0

Вървя сама в гората,

загледана в безкрая -

роклята ми влачи се

по мокрите листа.

Мъглата бавно, бавно

се сгъстява -

привиждат се отдавна

забравени лица.

Гората - дива, пуста,

уж заспала -

протяга своите ръце.

С познат глас

ме упоява -

магия древна в

лабиринта ме затваря.

Лутам се объркана

от свят във свят -

в спомени оплетена.

Това ли е моят живот? -

с това, което бях

и сегашното ми аз.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.