4 feb 2018, 12:21  

* * * 

  Poesía » Otra
766 9 12

... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл
и  да се питаш кой те е орисал
със този прашен многовоз от седмици
предвождани от вечни понеделници
и в кръговратна вечер да съзнаваш
как скорострелно времето минава
а тясната пътечка под краката ти
утъпкана и толкова позната
да виждаш как обрасва вече с плевели 
не се надявай да ѝ окачат табели
че точно ти оттука си преминал
защото вече ще си късче минало
защото ще си прах от необята
а може би... светулка във тревата

 

не ти ли се е случвало понякога...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да!
  • Даа, постоянно ми се случва. Прекрасно описано е това състояние. В любими
  • Но крехката надежда - светулчицата, пак из коловоза ни върти... Ех, как да не ми се е случвало! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Случвало се е ....но трябва да ги прогонваме тия черни мисли.....А стиха ти е прекрасен!
  • Случвало ми се е... Да ти пратя малко от моя инат /магарешки е /...
  • ... във тоя прашен многовоз все нейде ще намериш коз,
    а тоя коз ще води в необята и пак ще те завръща на земята... ☺
  • Поне ще съм спокойна вече, че не само мене навестяват такива подтискащи настроения! ... Благодаря ви!
  • Много хубаво стихотворение! И образност, и поетичност, и философски размисли....
    Поздравявам те сърдечно и поставям в любими!
  • Че на кой не е...?! Поздравления за силния стих, който ме замисли...!
  • Едва ли има човек, на който да не се е случвало. Поздрави, Теис!
  • Доста случки са се случвали,дваж повече мисли са минавали...
    Сърдечни поздрави!
  • Случва ми се толкова често, че тъмнината от въпросните размисли всъщност никога не напуска ума ми... Изпращам поздрави и усмивки!
Propuestas
: ??:??